Европейската история и турците-10

Разширяването на османските граници в Румелия...

Европейската история и турците-10

Третият османски владетел след Осман Гази и Орхан Гази, е синът на Орхан Гази от византийската принцеса Елена, Мурат. Той запасва Ятагана на Осман през 1362 година и сяда на османския престол под името Мурат Първи. Всъщност, на османския престол е трябвало да седне по-големия му брат, завоевателя на Румелия Сюлейман паша, но след като той загива при странни обстоятелства по време на лов в Тракия, на престола сяда брат му Мурат.

Султан Мурат Първи продължава завоеванията на Балканите и границите на османската държава достигат до Косово. Той се възползва много ефикасно от природните и икономически ресурси на завладените на Балканите земи и съумява да наложи властта си и над турските бейства в Анадола.

След смъртта на брат му Сюлейман паша, Мурат още като млад принц продължава започнатия от него процес на завладяване на Балканите. По време на завоюването на Румелия, Мурат се възползва от знанията на учителя си Лала Шахин, на колаасъ Хаджъ Илбей и на командващия акънджиите Гази Евренос. В периода от 1360 до 1361 година, принц Мурат завладява крепостите Чорлу, Мисини, Люлебургаз и Бабаески а също и крепостта Димотика. Не е уточнено категорично, но се предполага че през този период е превзета и крепостта на Едирне. Бързото разширяване на границите на османската държава в Тракия и приближаването им към Истанбул, предизвиква силно безпокойство във Византия и византийският император Йоан V Палеолог иска помощ от графа на Савоя, своя братовчед конт Амадей Савойски, известен и под името Зеленият граф, понеже е носел зелени дрехи и броня. През Август 1366 година кръстоносна флота отнема от османците крепостта Гелиболу и тя остава във византийски ръце до 1377 година, когато отново е присъединена към османската държава. Падането на крепостта Гелиболу, прекъсва връзкта между анадолските и румелийски територии на османската държава. Намиращият се през този период в Румелия султан Мурад Първи, в продължение на пет години не може да премине в анадолските земи на държавата. Но въпреки това, османската държава запазва границите си в Анадола и продължава завоеванията си на Балканите. Именно затова, много историци окачествяват османската държава като Балканска държава.

Кръстоносците на Зеления граф отнемат от българите крепостите Созопол, Несебър и Анхиало и ги предават на византийския император. По-късно османските войски превземат Айтос, Карнобат и Созопол. Крепоста на Самоков, в района на която има големи мини за желязна руда и крепостта Ихтиман също са превзети от османските войски. Напредването на османските войски подтиква пролатинските среди във византийската столица Константинопол да искат подкрепа от западните рицари. С подкрепата на папата, се създава съюз между Сърбия и Византия. Сръбските войски навлизат в Тракия и в местността Черномен близо до река Марица се срещат с османски войски. Тъй като крепостта Гелиболу продължава да е в ръцете на византийците, османските подкрепления не могат да преминат от Анадола в Румелия. Въпреки това, с ограничените военни сили с които разполага, благодарение на смелостта, дързостта и войнствения дух на османските войски, султан Мурат Първи нанася в битката при Черномен станала на 26 Септември 1371 година, тежко поражение на обединените сръбски и християнски войски командвани от крал Вълкашин Мърнавчевич и деспот Углеша. С тази победа, пред османските войски на Балканите вече не остава нито една сила която може да спре завеванията им. Българската, сръбската държави и Византия, стават васални държави на османската държава. Те започват да плащат данък на османската държава  и са задължени да изпращат свои войски в помощ на османската армия при военни походи. След победата при Черномен, е придаден тласък на завоюването на Румелия и за кратко време към османската държава са приъсединени крепостите Комотини, Ксанти, Кълкъш и района на планината Рила. Османските власти гарантират на християнското население на завзетите земи техните религиозни права и дори дават някои привилегии на религиозни обители като Рилския Манастир. След 1383 година, османските завевания на Балканите стават още по-стремителни. Превзети са Кавала и Серез. В тези райони са били настанени турски родове от бившето бейство Саруханоглуларъ с център Маниса. Командирът на акънджиите Гази Евренос пренася своя щаб в Яница, близо до Солун и започва да организира нападения в Тесалия, Епир и Албания. Към османските земи са присъединени и крепостите Прилеп, Битоля и Штип, София, Пловдив и Ниш.

Военните успехи постигнати от османската армия в Румелия, укрепват позициите на османската държава и в Анадола. С приложената от османците система за военно-поземлена повинност Тъмар, много млади християни от Румелия се присъединяват като спахии в османската армия а веннопленниците се убеждават да се включат в редовете на еничарските корпуси. Османската държавна установява търговски отношения с град Дубровник на Далматинското крайбрежие. В османската армия широко започват да се използват огнестрелните ръчни оръжия и артилерия.

Османската армия постига категорична победа над армията на бейството Караманоглуларъ в сражението от 1386 година в местността Френкязъсъ. Тази битка показва че продължаващите да воюват по стара традиция армии на анадолските бейства няма да могат да се съпротивляват на редовната, добре обучена, дисциплинирана и въоръжена с огнестрелни оръжия османска армия.

Най-голямото стражение станало по време на управлението на Султан Мурад Първи в Румелия, е Първото сражение на Косово поле. Срещу османската армия, на Косовово поле се изправя обединена християнска армия, в която преобладават сръбските войски но има и български, албански, босненски, хърватски, унгарски и чехски полкове. В османската армия воюват полкове от васалните българско и македонско княжества.

Османската армия постига категорична и историческа победа над обединената християнска армия в сражението през Юни 1389 година. Сръбският крал Лазар е убит на бойното поле, но и султан Мурат Първи е убит от пленен сръбски благородник.

Със своите дела и с успехите постигнати на бойното поле, Султан Мурат Първи става източник на вдъхновение за бъдещите османски владетели, които продължават завоеванията на Балканите и в Европа.

Освен това, в периода на управление на Султан Мурат Първи, западните държави и Византия признават османската държава като Балканска държава.



Още новини по темата