Багрите на Анадола-9

Церемонията за изпращане на войник...

Багрите на Анадола-9

"Пресях глина, обвих в пелени бебето и го поставих в люлка с огледала, отгледах го, порастна и стана войник, отиде и не се върна, болка разкъсва сърцето ми."

В миналото, когато все още не е имало пампърси, майкте в Анадола са поставли специална глина в пелените на бебето, за да го държи топло и чисто, и са го поставяли в люлки накичени с малки парченца огледално стъкло. Ето това се разказва и в песента в която една майка оплаква сина си който е загинал по време на военната си служба. Продължаващият от години насам терор отне живота на хиляди наши синове. Новините през последния период за загинали военнослужещи предизвикаха дълбока скръб и силен гняв в турския народ. Търпението на Турция пред терористичните нападения вече се изчерпа и турският народ иска да се сложи край на това кръвопролитие. Турският народ много добре осъзнава и машинациите в които терористите са само едно от средствата на средите водещи тези машинации. Но тема на днешната ни програма не е тероризмът а военната повинност, която е една от древните и мног важни традиции на турския народ.

       Военната повинност се приема от турското общество за свещенно задължение и е традиция с много древно историческо минало. Също така военната служба се окачествява и като място за обогатяване на познанията тъй като представлява един от повратните моменти в живота на турските младежи. Да бъдеш войник означава че си човек с гордост и достойнства. Особено в провинциалните райони, младежи които не са служили в армията се пренебрегват от хората и дори на тях не се дават девойки з съпруги. Младежи които са служили в армията след завръщането си придобиват нов статут. Казармата има много важно място и в образователния живот на турците. Много младежи са се научавали да четат и пишат именно в казармите които са се наричали също така и народни училища. Турските въоръжени сили изиграват много важна роля в усилията за образоването и даването на професионална подготовка на турските граждани след национално-освободителната война. През 1937ма година, по предложение на Ататюрк, желаещите от младежите уволнили се от армията с чин сержант или ефрейтор, след 6 месечни курсове са получавали дипломи за учители в селските училища. С това са се поставили основите и на така наречените Селски Институти. Днес младежите които отиват в армията вече изучават съвременните технологии, компютрите. Юнеско обяви турските въоръжени сили за народното образователно учреждение в света което води най-успешна и най-добре планирана образователна дейност.

В турското общество са се вкоренили дълбоки традиции за церемониите които се изпълняват преди младежите да заминат за казармата. Младежи които са получили призовка, напускат една седмица преди да отпътуват за учебното поделение работното си мсто. Изпълняват се всички желания на младежа, близките роднини, родствениците и близките съседи го канят на вечеря, или пък заедно със семейството му. На тези специални вечери, на младежа който ще замине в казармата се дават пари, и се вярва че колкото повече пари бъдат дарени, толкова по-безпроблемно ще прекара той службата. На младежите се дават и други подаръци. Ако семейството на младежа е заможно, се коли жертвено животно и месото се раздава на бедните, организират специални молебени-мевлюди. Често на кутрето на младежите се поставя къна. Тези вечери са придружавани и с шумни веселби. В деня в който младежът ще отпътува за учебното си поделение, близките и приятелите му се събират и се веселят под звуците на задължителните музикални инструменти-тъпан и зурна. Ако младежът е от село, колата с която той ще бъде отведен на автогарата в града, се накичва като булчинска кола. Тъй като изпращанията стават предимно вечер, на автогарата се събират всички приятели, роднини и близки на бъдещия войник и всички танцуват под звучите на тъпана и зурната. На младежа се дават пари, и преди да се качи в автобуса той иска благословията на всички. Ако младежът е сгоден, годеницата му дава бродирана от нея кърпа, а младежът дава на девойката обвитата около врата му кърпа.

        Не само изпращането но и посрещането на младежите след приключването на военната служба е тържествено. Колят се жертвени животни и месото се раздава на бедните, организират се ечери на които присъстват роднини, близки и приятели. Ако младежът е сгоден незабано започват подготовките за сватба.

        Но посрещането на загиналите или тежко ранените войници в къщи е много трагично събитие. Това се пее и в народните ни песни.



Още новини по темата