Европейската история и турците-5

Кръстоносните походи и турци...

Европейската история и турците-5

Кръстоносните походи са мащабни военни и религиозно-доктринални кампании които изправят през средновековието един срещу друг европейците и турците. Изначалните мотиви за организирането на кръстоносните походи, прокламирани от католическата църква, са защита на Светите Земи. Кръстоносните походи протичат в периода от 1096 до 1270 година. Но последните изследвания над кръстоносните походи показаха, че освен религиозни, те са имали и икономически, политически и социални мотиви. В течение на близо два века са огранизирани общо около 11 кръстоносни похода срещу мюсюлманите. Първите четири кръстоносни похода са срещу Селджукските турци, създали мощна държава в Анадола.

След поражението от 1071 година в битката при Манцикерт, днешен Малазгирт, Византийската империя разбира че е неспособна сама да се справи с настануващите се в Анадола Селджукски турци и отправя зов за помощ към главата на римокатолическата църква, папата в Рим. В отговор римският папа отправя към християнските владетели призива да спомогнат за организирането на кръстоносен поход за спасяване на Светите земи от мюсюлманите, обещавайки отворени райски врати за всички участници в кръстоностите походи срещу неверниците. През този период, ислямският свят бе по-добре развит от западния свят в икономическо и културно отношение и за бедните западни рицари, богатите източни земи бяха представяни като райски земи в които от чешмите текат мляко, мед и масло. Много безимотни рицари пък мечтаеха за нови владения в тези обширни и плодородни земи. Именно на това се дължи и голямото участие в кръстоносните походи. Някои рицарски колони, като колоната водена от Пиер Лермит, в стремежа си да завладеят преди другите, най-хубавите и плодородни територии, навлизат в Анадола още преди официално да е започнал кръстоносният поход, но са разгромени от войските на селджукския султан Кълъч Арслан Първи. Шест месеца след тези първи рицарски колони, в Анадола навлиза основната колона от кръстоносни войски. Селджускският владетел обаче, опиянен от първите си лесни победи над кръстоносците, смята че и сега ще постигне лесна победа но претърпява поражение в сражението при Ескишехир. Кръстоносите от Първия кръстоносен поход превземат и столицата на Селджукската анадолска държава Изник. Оттук те достигат до Ерусалим, превзеха града и основаха там четири отделни кръстоносни държави. Този първи кръстоносен поход смопогна на Византия да възстанови господството си в Анадола и да си възвърне град Изник. В Светите земи бяха основани четири рицарски държави-Антиохско кнажество, Ерусалимско Кралство, графствата Едеса и Триполи. След загубата на Изник, столица на Селджукската държава става град Коня.

Вторият и третият кръстоносни походи, организирани почти 50 години след първия поход, следват сухопътен маршрут през земите на Анадола. Рицарските армии от тези два похода обаче са разгромени от селджукската армия и това води до прекратяването на кръстоносни походи по суша. Следващите кръстоносни походи вече достигат до Светите земи и Ерусалим по море. Сред най-колоритните и видни участници в Третия кръстоносен поход са императорът на Свещенната Римска Империя Фридрих Барбароса, френския крал Филип Август и английския крал Ричард Лъвското сърце. Кръстоносните войски преминават през Унгария и Тракия, прекосяват протока Дарданелите, и навлизат в Анадола, където превземат столицата на Селджукската държава Коня. Император Фридрих Барбароса с удавя при форсирането на река Гьоксу близо до днешно Силифке.  Това предизвиква разцепление сред кръстоносците и те не успяват да превземат Ерусалим.

Четвъртият кръстоносен поход започва през 1202 г. по инициатива на папа Инокентий III и има за цел Светите земи да бъдат нападнати през Египет. Тъй като кръстоносците не успяват да платят поръчаните от тях припаси и наема за флота, венецианският дож Енрико Дандоло ги убеждава да завземат град Зара в Далмация, а след това и да се отправят към византийската столица Константинопол. Те се задържат там в продължение на месеци и се включват активно в междуособиците между различни претенденти за византийския трон, докато през 1204 г. Неочаквано превземат и разграбват града. Дори западните историци от този период подчертават че досега нито един град в света не е бил толкова варварски разграбван. Кръстоносците дори свалят оловните куполи на църквите и и изпращат в Европа. Днес във Венеция се намират златни конски статуи, които също са били изпратени след разграбването на Константинопол. Те създават там своя Латинска империя, а в съседните византийски области основават още няколко по-малки кръстоносни държави. Константинопол остава под латинска власт в продължение на 57 години.

Един от най-странните походи в историята на кръстоносните походи е така нареченият Кръстоносен Поход на децата. Походът изглежда е спонтанно младежко движение, възникнало в Западна и Централна Европа през 1212 г. В него се включват голям брой младежи, убедени, че със силата на вярата си могат да постигнат по-голям успех от дотогавашните кръстоносни походи. Движението е окуражавано от много местни свещеници и родителите на младежите, докато папата и епископите се опитват неуспешно да предотвратят начинанието. Група от няколко хиляди младежи се отправят от Германия към Италия, но едва една трета оцеляват и успяват да стигнат до Генуа, докато в същото време друга група достига до Марсилия. Тук те очакват морето да се разтвори и да им осигури път до Ерусалим, но това тяхно очакване не се сбъдва. Част от участниците успяват да се завърнат по домовете си, но мнозина са продадени в робство от местни търговци на роби. Някои съвременни изследователи смятат, че в походът участват не толкова младежи, колкото множество банди от „странстващи бедняци“, само част от които наистина имат намерение да стигнат до Светите земи.

Всъщност, от Кръстоносните походи е пострадала най-силно Византийската Империя. Условията създадени от Кръстоносните походи и от отслабването на Византия, се превърнаха в предпоставка за възникването и бързото укрепване на нова турска държава в Анадола, Османската държава.

Италианските градове държави като Генуа и Венеция забогатяват, тъй като те предоставят под наем кораби на кръстоносците искащи да достигнат по море до Ерусалим. По време на тези пътувания се установяват търговски колонии в различни райони по средиземноморското крайбрежие и започва усилена търговия.

С укрепването на централизираната власт в Европа, се слага край на епохата на малки феодални княжества.

Но кръстоносните походи навреждат силно на съществувалото по-рано вярване за съжителство и телорентност на религиите. Християнската религия се превръща в главната религия в Европа. Кръстоносните походи превръщат в трайно и присъствието на турците в Анадола и улесняват и преминаването им на европейска земя.



Още новини по темата