Балканите-Текущи събтия 87

През 1990 година Съветският съюз бе важен външнотърговски партньор на балканските страни, но в днешно време най-важният външнотърговски партньор на балканските страни е ЕС...

Балканите-Текущи събтия 87

През 1990 година Съветският съюз бе важен външнотърговски партньор на балканските страни, но в днешно време най-важният външнотърговски партньор на балканските страни е ЕС. Икономическите данни за 2016 година показват, че близо 65% от износа на регионалните страни е бил реализиран за страните от ЕС. Износът на стоки от Македония и Румъния за страните от ЕС е над 70% от общия износ на тези страни, а на Сърбия, Албания, Хърватия, Босна и Херцеговина и България е между 64- 68%. Търговията на балканските страни с ЕС се развива с много по-бързи темпове от вътрешнорегионалната търговия.

Външната търговия на Гърция, България, Румъния и Хърватия се либерализира паралелно с процеса на членство в ЕС. Външната търговия на останалите западнобалкански страни започна да се развива след 2008 година под въздействието на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), което бе подписано с ЕС на 19 декември 2006 година. Икономиките на Западните Балкани станаха по-отворени от гледна точка на външната търговия и външното търсене доведе до увеличаване на износа. Наред с това обаче в периода 2008-2016 година в западнобалканските страни с изключение на Косово и Македония спря увеличението на вноса или доби по-умерено измерение.

Например през разглеждания период Косово успя да увеличи износа с 84%, Сърбия с 63%, Македония с 53%, а Босна и Херцеговина с 44%. През същия период вносът реализиран от Косово нарасна с 36%, на Македония с 27%, а при другите страни увеличението на вноса бе незначително или дори намаля.

Въпреки това подобрение в сферата на износа, макроикономическите проблеми в балканските страни и проблема с външнотърговския дефицит и дефицита по текущата сметка също продължават. Основната причина за външнотърговския дефицит са неконкурентните стоки произвеждани с остаряла технология. В балканските страни не се разви конкурентна среда поради факта, че до преди няколко години делът на публичния сектор бе прекалено висок и това на свой ред доведе до постоянно увеличение на вноса.

Дефицит по текущата сметка, който съставлява 5 % от БВП се приема за критичен праг. В периода 2000-2016 година дефицитът по текущата сметка на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ бе между 1,7 % и 0, 3 % от БВП. През 2016 година дефицитът по текущата на Черна гора, Албания и Косово бе между 9,2% и 19% от БВП. При другите балкански страни в периода 2009-2016 година дефицитът по текущата сметка поетапно намаля. Балканските държави няма да успеят да разрешат проблема с дефицита по текущата сметка, без подобряване на конкурентната си мощ и съответно без увеличаване на външното търсене на регионалните продукти.

Много е интересно положението по отношение на търговията между десетте балкански страни- Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Черна гора, Косово, Македония, Румъния, Сърбия и Гърция. От данните за 2016 година става ясно, че страните обвъзрани най-силно към вътрешнорегионалната търговия са Косово, което е реализирало 52% от износа си за регионалните страни, Черна гора чиито износ за регионалните страни съставлява 45% от общия износ на страната и Сърбия, чиито износ е 34%, а по отношение на вноса най-обвъзрани са Черна гора- 46%, Косово-36% и Македония- 27 %. По отношение на вътрешнорегионалната търговия на Балканите делът на Румъния и Гърция е най-нисък. 

Най-големите търговски партньори на Турция сред балканските страни са Румъния, България и Гърция. Делът на Румъния от общия износ на Турция за балканските страни през 2016 година е 31%, на България е 28%, а на Гърция е 17%. Делът на Румъния от общия вноса на Турция от балканските страни за същия период е 35%, на България е 34%, а на Гърция е 17%. Както става ясно от тези показатели външнотърговския оборот на Турция със западнобалканските страни продължава да бъде на много ниско ниво. Всъщност обаче при съпоставката на данните за 2010 и 2016 година става ясно, че делът на Румъния и Гърция от общия обем на външната търговия на Турция с балканските страни се е понижил и наред с това се наблюдава значително увеличение в дела на България, Сърбия и Босна и Херцеговина.

През 2016 година външната търговия на Турция с балканските страни е нарастнала 15 пъти спрямо външната търговия реализирана през 1989 година, но наред с това дела на този регион във външната търговия на Турция продължава да бъде много малък. 



Още новини по темата