Балканите-Текущи събития 72

Нова политическа криза в Босна и Херцеговина...

Балканите-Текущи събития 72

В Босна и Херцеговина /БиХ/ избухна нова политическа криза. Парламентарната група на хърватите в парламента на БиХ внесе проектозакон за промени в Изборния кодекс на БиХ и предложи спешното му гласуване. Предложението на хърватските депутати бе прието благодарение на подкрепата на сръбските депутати, но това приведе в действие парламентарната група на бошняците, които предприеха стъпка възпрепятстваща гласуването на проектозакона. Въпросът бе пренесен в Конституционния съд на БиХ с довода, че проектозакона е в разрез с националните интереси на бошняците. На пръв поглед проектозаконът за промяна на Изборния кодекс на страната изглежда като обикновенно събитие, но въпроса има много дълбоко политическо измерение.

         За редица страни промените в Изборния кодекс са рутинно приложение по пътя към демократизацията, но за съжаление в случая с БиХ става въпрос за търсене на етническите права. Освен това въпросът е тясно свъзран с Конституцията на страната.

         Според Конституцията на БиХ живеещите в страната се приемат не толкова като граждани на БиХ, колкото като „граждани на общностните единици (ентитети)”. Според член 4ти на Конституцията на БиХ, Нардното събрание се състои от 15 члена, 10 от които  се избират от Федерация Босна и Херцеговина- по 5  бошняшка и 5 хървати, а другите 5 члена от сръбски произход се избират от Ребулика Сръбска. Този член възпрепятства избирането за членове на Народното събрание на хърватите и бошняците живеещи в Република Сръбска или на сърбите във Федерацията. Подобен проблем съществува и по отношение на член 5ти относно президентския съвет на страната. Според член 5ти един от членовете на тройния президиум е бошняк, другия хърватин, а третия сърбин. Бошняшкия и хърватския член се избират от Федерацията, а сръбкия член от Република Сръбска. Както става ясно същия проблем важи и за този член. Освен това не съществува втори тур на президентските избори, което е допълнително нарушение на човешките права.

         Параграф 3ти на член 4ти уреждащ как ще бъде взето дадено решение в двете камари на парламента на БиХ, признава превъзходството на отделните ентитети, а не схващането за „гражданин на БиХ”. За прокарването на дадено решение в парламента се изисква да бъде постигнат определен процент на гласовете на депутатите на двете общностни единици на БиХ –Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. Именно заради това възникват редица проблеми в парламента и поради факта, че представителите на различните етноси се споразумяват по много малко въпроси е невъзможно прокарването на решенията целящи коренни промени.

         Механизмът за защита на националните интереси на народите обърква още повече положението. На практика този механизъм цели защитаването на колективните интереси на трите народи учредители на БиХ- бошняци, сърби и хървати, но поради факта, че в Конституцията на страната въпросния механизъм не е достатъчно добре дефиниран то и приложението му е много гъвкаво. Именно заради това този механизъм се използва с лекота за възпрепятстване прокарването на законите.

         Това, което е най-лошото е че всички тези тези членове на Конституцията на БиХ омаловажават всички граждани на страната, които не са от бошняшки, сръбски или хърватски произход. Именно поради това през 2006-та година Дерво Сейдич, който е с ромски произход и Якоб Финци- представител на еврейското малцинство в страната подадоха жалба в Европейския съд за правата на човека, че като членове на ромското и еврейското малцинство нямат право да се кандидатират за членове на колективното босненско председателство и на камарата на националностите в парламента, тъй като конституцията предвижда тези места само за трите народа - босненски мюсюлмани, сърби и хървати. През 2010та година Съдът намери за основателна жалбата на Сейдич и Финци и  постанови да бъдат осъществени поправки в конституцията на Босна и Херцеговина за разрешаването на този проблем. От тази дата насам въпроса за поправки в Конституцията и Изборния кодекс е на дневен ред. За съжаление обаче до момента не е постигнат никакъв напредък.

         Хърватите възползвайки се от казуса „Сейдич-Финци” още от самото начало полагат усилия за промени в Конституцията в полза на хърватите. Подобна е и целта на подготвения от хърватите  проектозакон за промени в Изборния кодекс на БиХ. Всъщност се цели да се попречи възпрепятстването на избора на хърватските представители за президиума и парламента с гласовете на бошняците. Проектозаконът предвижда хърватските представители да бъдат избирани само с гласовете на хърватите, а бошняшките с гласовете на бошняците. Освен това проектозаконът отваря пътя за нови нарушения на човешките права. Например Федерация Босна и Херцеговина е съставена от 10 кантона. Ако въпросния проектозакон предложен от хърватите влезе в сила бошняците живеещи в десетия кантон или хърватите живеещи в кантон Сараево няма да може да бъдат избирани за депутати. Именно това е една от причините за блокирането от бошняците на въпросния проектозакон. Все още съществува неопределеност относно бъдещето на проектозакона и решението Конституционния съд по въпроса, но събитията около проектозакона са показател, че насрочените за 2018 година избори в БиХ ще бъдат съпроводени от политически напрежения.



Още новини по темата