Европейската история и турците-41

Периодът на реформите...

Европейската история и турците-41

Периодът между 1839 и 1878 година е известен в османската история под името Период на Танзимата или Реформите.

През този период са предприети редица важни стъпки за въвеждането на реформи в традиционните османски държавни институции и учреждения. Реформчите обхващат армията, финансовите, образователните учреждения и социалната сфера. През този период на османския престол се възкачват султаните Абдулмежджид, Абдулазиз, Мурат Пети и Абдулхамид Втори. Реформите произтичат благодарение на силната воля на османските владетели и на някои влиятелни държавници. Този процес възниква не толкова под въздействието на външни колкото на вътрешни фактори и благодарение на съгласуваността между военните и административни власти, бюрокрацията и свещенниците над въпроса за необходимостта от коренни реформи. Обявеният на 3 Ноември 1839 година в парка Гюлхане в Истанбул Ферман за Танзимата, обаче, по традиция се споменава с името на държавника прочел този документ-посланика в Париж Мустафа Решит Паша.

Преход.............

Основната причина навела османските владетели и държавници на мисълта че са необходими коренни промени в държавата, са военните поражения от последния период. Тези поражения бяха основно срещу европейските армии. Но поражението от 24 юни 1839 година срещу египетската армия, стана показателно за разложението в османската армия. Това поражение коства и живота на владетеля Махмуд Втори. Започнаха подготовките за реформи в държавата и на 3 Ноември 1839 година, по нареждане на новия султан Абдулмеджид бе обявен Ферманът за Танзимата, промените. В този ферман се подчертаваше че за краткия срок от около десет години ще бъдат разрешени всички проблеми стръпали се в държавата за послединя 150 годишен период и ще бъде възстановено миналото величие. Отбелязва се че ще бъдат приети закони защитаващи личните права и свободи и ще се гарантира равенството между мюсюлманитеи немюсюлманите. Този ферман бе подхранван от идеите на политическото течение Османизъм, което си бе поставило за цел да създаде една Османска нация. Ферманът предизвика положителни отзиви във Франция и Великобритания и отрицателни в Русия и Австрия. Австрия се безпокоеше че обявената в османската държава конституционна монархия може да послужи за модел на исканията и на австрийските поданици. С фермана, се въведоха промени и във фискалната система. Вече всеки плащаше данъци в зависимост от приходите си. Основано бе министерство на финансите което ще контролира данъчните въпроси. Създадена бе Пощенска служба за ускоряване на съобщенията в страната. По време на кримската война, в османската империя бе пуснат в употреба и телеграфът. Новото министерство на образованието получи задачата да контролира процеса на образование по нов образец. Открита бе гимназията Галатасарай, водеща обечиние по европейски образец. Училищата бяха разделени на начално, средно, гимназия и висшо училище. Построена бе през 1856 година и  първата железопътна линия Александрия-Кайро. Последваха строежите на две линии в Румелия и една в Анадола. През 1850 година в Истанбул бе открита фирмата Ширкети Хайрие, кояо постави началото на движението на вътрешни корабни линии в Истанбул. През 1840 година започна издсаването и на някои частни вестници и на списание по научните въпроси. През 1876 година бе приета и първата конституция, Тешкилятъ Есасийе. Османските владетели излизаха на обиколки в империята за да видят на място въвеждането на реформите. Султан Абдулмеджид посети Бурса, Чанаккале, Едирне и Варна, султан Абдулазиз посети Египет и някои чужди столици като Париж, Лондон, Брюксел, Виена и Будапеща.

През този период бяха въведени и редица нови закони. Приоритетна роля в този процес пое роденият през 1823 година в град Ловеч Ахмед Джевдет Паша. Той бе мюсюлманин със силна религиозна привързаност. Критикуваше прекалената обвързаност към западните страни в реформите и искаше да се обърне внимание и на изток. Той бе привърженик на традиционна турско-ислямска култура но положи усилия за създаването на синтез между тази култура и западните традиции. Той подчертава че османската държавна трябва да се ръководи въз основа на ислямската религия, но османските учреждения трябва да бъдат реформирани по западен образец за да се възприемат западните постижения в науката и технологиите. След близо осем годишна работа той подготви с помоща и на редица турски и чеждустранни държавници, първия граждански закон на османската империя, подготвен въз основа на френския Код Сивил. С тази своя работа, Ахмед Джевдет Паша допринесе и за създаването на турски юридически език. По-късно той пое постовете на министър на правосъдието и на министър на образованието. Автор е на редица исторически труда. Подготвя програма за създаването на национална инженерна и техническа каста, възползвайки се от западните науки.

Ахмед Джевдет Паша е държавник, съумял да създаде синтез между западната и традиционната турско-ислямска култури.


Етикети: реформи

Още новини по темата