Европейската история и турците-4

Създаването на анадолската Селджукска държава...

Европейската история и турците-4

Първата турска държава основана в Анадола е Селджукската държава. Основател на тази държава просъществувала в периода 1040-1308, е селчукската турска династия. Селджукската династия е произхождала от рода Кънък на турското племе Оузи. Родоначалник на рода е Селджук ибн Дукак, откъдето произхожда и названието на рода и на основаната от този род държава. През 11 век селчукската династия основава държава в район източно от Аралско море. Те наохлуват най-напред в района на град хХорасан в Иран, водят завоевателни походи в Кавказ и след победата постигната през 1071 година над византийските войски вбитката при Манцикерт започват да се заселват в Анадола. Това, което отличава Селджукските турци от турските племена нахлули на Балканите и в Централна Европа прекосявайки степите северно от
Черно Море е че са били мюсюлмани. Селджукските турци са приели мюсюлманската религия още през 10 век. Освен това, докато другите турски племена са се претопили в народите в Европа, Селджукските турци са създали своя силна държава в Анадола и много от малобройните местни племена са се претопили в тази държава.

Когато селджукските турци нахлуват в Анадола, голяма част от териториите на полуострова са напуснати и изоставени на произвола, селата и градовете са в полуразрушено състояние. Причина за това са опустошителните и изтощителни войни които Византия води с иранската сасанидска държава и с мюсюлманите. През втората половина на 7ми век, най-богатите византийски провинции-Египет, Палестина, Сирия, Ирак и териториите в Южен Анадол са превзети от мюсюлманите. По време на емевидските и абасидските халифати, мюсюлманските армии често нахлуват в Анадола и дори обсаждат Константинопол. Тези непрестанни нашествия и войни обезкървиха земите на Анадола. Населението намаля, крепостите се превърнаха в руини, селата бяха опразнени. Византийското присъствие остана само в продължаващите да стоят на крака няколко града със силни крепостни стени. След сражението при Манцикерт от 1071 година, турците започват да се настаняват по земите на Анадола, и битката при Мириокефалон от 1176 годино утвърждава турското присъствие в Анадола и слага край на плановете на Византия да си възвърне господството над полуострова. Турските нахлувания в Анадола се различават от нахлуванията на сасаниди и араби по това че турските родове и общности не нахлуват само за да грабят и плячкосват, а се настаняват за постоянно в тези земи и ги превръщат в своия родина. Заедно със скитническите родове, в Анадола се преселват и родове възприели заседналия начин на живот, усвоили земеделието и занаятчийството от околностите на град Хорасан и на другите турски градове в Централна Азия. След битката при Мириокефалон, в Анадола започва бърз процес на благоустрояване и изграждане на турски градове и населени места. През 13 век, анадолските турци под управлението на селджукската династия забогатяват и Селджукската държава се превръща в една от най-силните държави на региона. Превзетите от византийците градове Анкара, Коня, Сивас, Кайсери, се разрастват и благоустрояват и се пвервъщат в центрове на турската култура и занаяти. Към тях се присъединяват и издигнати от турците градове като Аксарай и Денизли. Структурата на селджукските градове е била тризонна. Първата зона, това е цитаделата в която живеят управителите, знатните граждани и военачалниците и където е съсредоточен гарнизонът. Втората зона е самият град, обграден с външна крепостна стена. Третата зона са предградията оставащи извън крепостните стени. В центъра на градовете са се издигали голяма джамия и пристроен до нея културен и социален комплекс. Гражданите изповядващи различна религия са живеели в отделни квартали отделени също с крепостни стени. През деня портите са се отваряли и се е водела търговията и другите ежедневни дейности. При управлението на Селджукската династия, турците усвояват напълно традициите на градостроенето и в много от старите градове в Анадола са издигнати турски квартали, носещи съответните тюркменски имена.

Селджукските турци оказват силно въздействие и над западната история. След поражението при Манцикерт, Византия иска помощ от западните феодални княжества и държави за спирането на турската експанзия в Анадола. Този зов за помощ води до поставянето на началото на Кръстоносните походи. Първият кръстоносен поход е обявен през 1096 година. След една година кръстоносците превземат столицата на Селджукската държава, Изник и разгромяват селджукската армия в сражението при Ескишехир. Това принуждава Селджукските турци да пренесат столицата си в град Коня. Селджукските армии обаче успяват да разгромят кръстоносните армии от последвалите Втори и Трети Кръстоносни походи. Първият, Вторият и Третият кръстоносни походи са първата среща на турците в Анадола със западните армии. Четвъртият кръстоносен поход започнал през 1204 година завършва с превземането на Константинопол от кръстоносците и основаването на Латинската империя. Византийският императорски двор се обосновава в Никея, днешен Изник, където престоява още 57 години. През този период, никейската империя следва политика на установяване на добри взаимоотношения със селджукските турци. През 1261 година византийците превземат отново Константинопол и той отново става столица на Византия. През този период, Византия пренебрегва източните си провинции като насочва вниманието си към запазването на границите си на запад. Това създава през 13 и 14 век предпоставката за пълното заселване на турските родове в Анадола и за превръщането на Анадола в турска родина. Възползвайки се от хаоса предизвикат от Четвъртия Кръстоносен поход, селджукската държава разширява граничите си превземайки на север черноморския град Синоп и на юг средиземноморските пристанищни градове Анталия и Алания. След превземането на крепостта Судак в Крим, селджукските турици започват активна търговия с народите северно от Черно Море. На юг започва търговия с Венеция и Кипър. Селджукската държава осигурява безопасността на търговските пътища в Анадола. През този период, по основните търговски артерии са изградени много кервансараи с военен гарнизон, което също придава тласък на развитието на търговията. Търговците които са били разграбвани от разбойници, са получавали обезщетения от селджукската държава. Данъците взимани от търговците са били напълно отменени или при определени случаи снижени до 2 процента. Политическият стабилитет наложен от Селджукските турци в Анадола, е привлякъл интереса на италианските градове държави и на търговците от другите европейски градове. Развитието на търговските отношения през този период е допринесло за прогреса не само на Андола но и на Европа. Започнаването на Европа с източни свят най-напред става посредством кръстоносните походи, а по-късно посредством развитието на търговията.


Етикети: турци , история

Още новини по темата